Войната не е с лице на жена / Последните свидетели
About this book
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носител на Нобелова награда за литература за 2015 г. Отличието ѝ се присъжда за „полифоничните ѝ творби, които са паметник на страданието и куража в наше време“. Наричат я „археоложка на комунизма“ и „морална памет на сриналата се съветска империя“. В настоящия том са събрани първите две произведения на АлексиевичПърва книга: „Войната не е с лице на жена“ (1983)На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности – летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари...В първата книга от цикъла "Великата утопия" фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали. Вместо за подвизи, за движение на фронтовете и за военачалници, жените говорят за съвсем друго... За това колко е страшно да убиеш за първи път... или да се върнеш след сражението на бойното поле. Сред телата – всички толкова млади – на мъртви и ранени, разпилени като картофи. И да жалиш за всички – и за немците, и за своите, руските войници...Втора книга: „Последните свидетели“ (1985)Руснаци, беларуси, украинци, евреи, татари, латвийци, цигани, казахи, узбеки, арменци, таджики... Милиони съветски деца загиват по време на Великата отечествен война. Затова и те трябва да говорят! Не само политиците, военните, историците... А най-безпомощните, но и най-безпристрастните участници...В своето соло за детски глас Алексиевич събира спомените за войната на онези, които тогава са били 7-12-годишни. Видяна през детските очи, тя е още по-ужасяващо страшна.