Дневник на чумавата година • Мол Фландърс

About this book

Дневник на чумавата година: „Дневник на чумавата година“ не е докумнетално четиво. Дефо е бил бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в Лондон. Даже в увода на книгата се споменава че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от чумата от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва. Описанията на живота и порядките в Лондон и Англия през XVII в. е също достоверно и правдоподобно. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не по въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията и вярата, че това е Божие наказание за греховете им. ***Мол Фландърс: СПОЛУКИТЕ И НЕВОЛИТЕ НА ПРОЧУТАТА МОЛ ФЛАНДЪРСродена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние Написано според нейните собствени спомени ЛОНДОН 1722Тя се ражда в тогавашния лондонски затвор Нюгейт, изоставена е и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж й провървява, като една дама от висшето лондонско общество я взема за отглеждане. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота й. Оттук започват неспирните й неволи... Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Отблъскващо и отвратително е да се чете, как тогавашните мъже са избирали съпругите си по зестрите им. Последният съпруг на Мол също се жени по сметка за нея, но, според автора, той бил правилният избор.